Филтър по община: ВсичкиАрдиноДжебелКирковоКрумовградКърджалиМомчилградЧерноочене

Разположен е на доминиращ връх край с. Горна крепост, на около 20 км северно от гр. Кърджали. Сред местното население местността е известна като Джин тепеси (Планината на духовете). Обектът е разположен на площ от около 17000 кв.м. Най-ранните следи от човешка дейност са от края на IV-то хилядолетие пр. н.е., когато хората започват да почитат и носят дарове на Скалата. След продължително затишие, през късната бронзова епоха започва оформянето на култов комплекс, чието сътворение и наслагване продължава с векове. Целият хълм е прошарен от човешко присъствие.

В местността “Казан беюг” край махала Въз на с. Равен се извисява комплекс от интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере, с височина над 30 метра. В района има множество изсечени в скалите съоръжения – проходи, жертвеници, жлебове, улеи, трапецовидни ниши, както и добре запазена гробница с ясно изразен жлеб за нейното затваряне. По повърхността се срещат керамични фрагменти. Комплексът има добра визуална връзка със светилището при с. Татул. Не са извършвани организирани разкопки.

Намира се в непосредствена близост да автобусната спирка за селото (на около 50 м) по пътя Крумовград – Аврен. Изсечена е във вулканичните скали на десния бряг на р. Крумовица. Сравнително добре запазена. Има трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е обърнат към реката, пред него има слабо загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос.

В с. Черничево има некропол от 7 долмена (гробница от каменния век от два побити камъка и трети поставен върху тях), който е паметник от национално значение. Той се намира на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за с. Гугутка. Мястото под кошарата се нарича Чукурски юрен, а височината - Църквището. Над кошарата има широка поляна, през която минава едва забележим коларски път, водещ до гъста дъбова гора. В нея има много стърчащи, големи и малки каменни плочи. Добре са запазени 3 долмена. Градени са от 4 или 6 вертикално поставени каменни плочи. Входовете са от юг и представляват неголям страничен отвор в късата страна. В близост има следи от още 3 полуразрушени долмена. Липсва могилен насип.

Рудниците са известни като пещерата “Иниклер”. Намират се на около 200 метра вляво от пътя Кърджали – Хасково (през с. Стремци), малко след микроязовира между селата Рани лист и Стремци. Имат няколко входа, които в дълбочина са свързани. По билото на склона има следи от вертикални минни изработки, вероятно служили за вентилация.