Намира се в района на с. Илийница, като добре маркирана туристическа пътека има през с. Енчец, край хижа “Боровица” – започва около 300 метра след хижата. До обекта се достига след около един час. Пътеката е стръмна, но с добре оформени места за почивка. Изградени са 3 големи беседки, а в подножието на канарата с процепа има изграден заслон.
Сред местните хора е известна като Дънгърдък кая (Кънтящия камък). Оригиналните форми на изветряне, наподобяващи пирамиди, гъби и човешки фигури, допълват красотата на гледката.
През 1994 г. спелеолозите от клуба по пещерно дело извършват проучване на скалните масиви в района на с. Ненково в търсене на нови, нерегистрирани пещери. По информация на местното население, заинтригувани от наименованието “Дънгърдък кая” (шум в камъка, шумния камък), в близост до махала Илийница те попадат на труднодостъпна, хоризонтална пещера, образувана по естествена тектонска пукнатина, чието входно отверстие се намира на около 20 м от нивото на терена. Първоначалният оглед показва наличие на изкуствено обработени участъци в основната галерия, както и ниши, вдлъбнатини и отвори по стените. Впечатляващо е и звуковото ехо – особено трептене, откъдето произлиза местното наименование. Пещерняците забелязват, че светлинната проекция на входното отверстие се движи по стените и пода на пещерата в синхрон с движението на Слънцето. Достига своя максимум по обед, изпълвайки цялата дължина на пещерата по централната й ос и достигайки до изкуствено направен олтар, наподобяващ женска утроба. Информацията е предадена в Българската федерация по спелеология. Изрично се отбелязва необходимостта от допълнително изследване ориентацията и акустиката на “Дънгърдък кая”. През 2001 г. Народната астрономическа обсерватория “Ю. Гагарин”, гр. Ст. Загора организира експедиция в района на Момчилград и Кърджали. Извършените наблюдения и замервания в пещерата позволяват да се допусне астрономически смисъл на основните пространствени характеристики и тя да се причисли към едно от многото светилища, гробници, храмове, чието предполагаемо предназначение има археоастрономическа интерпретация. По-късно пещерата се посещава и проучва от проф. Николай Овчаров, който я нарича “Утроба”, с което наименование е известна днес. Мястото е сакрално, част от култов комплекс, носещо духа на поколенията.
Забележка: Обектът е включен в маркирана туристическа пътека
Карта
