Районът е обявен за защитена местност през 2003 г. и заема площ от 1926,4 ха. В нея попадат землищата на селата Горно и Долно Къпиново, Чакаларово, Шумнатица и Кремен от община Кирково. На юг достига до държавната ни граница с Гърция, като обхваща района на вр. Вейката (1463 м), най-южната точка на България – част от рида Гюмюрджински снежник. Природата в района е добре съхранена. Съществуват големи участъци , в които има остатъци от така наречената Силва магна булгарикум (Великата българска гора), впечатлила много пътешественици в далечното минало. Запазени са първични яворови, букови и буково-елови гори на възраст над 150 години. Много от екземплярите надхвърлят 300, дори 400 години, а има и единични дървета, които вероятно са много по-стари. На територията са установени 62 дървесни и храстови вида. В Червената книга на България са включени 11 растителни вида. Някои от тях са родопски крем (балкански ендемит, единствено находище за Източните Родопи), казашка хвойна, тис, планински явор, бук и др. Фауната е по-слабо проучена. Установени са скален орел, малък ястреб, осояд, черен кълвач, малък ястреб, мечка и др. Много от отделните защитени природни обекти в община Кирково попадат в територията на Гюмюрджински снежник.

Галерия